Предстоятели Болгарской Православной Церкви

Печать Патриарха Виссариона. XIII в. (НАМ)

Фрагмент статьи из т. 5 «Православной энциклопедии». Москва, 2002 г.

Архиепископы в Преславе: Стефан (с 870); Георгий (ок. 878); Леонтий, Димитрий, Сергий, Григорий (занимали кафедру в кон. IX - 1-й четв. X в.)

Патриархи: Дамиан (2-я четв. Х в.- после 971); Герман (кон. Х в.); Филипп (кон. Х - нач. XI в.); Давид (1016-1018); Иоанн (1018, с 1019 - архиепископ Охридский).

Архиепископы Тырновские (кон. XII - 1-я пол. XIII в.): Василий I (1186-1233/34); Виссарион.

Патриархи Тырновские (1235-1393): свт. Иоаким I (1235-1246); Василий II (1246 - ?); Иоаким II (ок. 1265); Игнатий (до 1273 - после 1277); сщмч. Макарий; Иоаким III (80-е гг. ХIII в.- 1300); Дорофей; Роман; Феодосий I (ок. 1337); Иоанникий I; Симеон (ок. 1346); Феодосий II (ок. 1348 - ок. 1360); Иоанникий II (70-е гг. XIV в.); свт. Евфимий (1375-1393).

Экзархи Болгарские: Анфим I (1872-1876); Иосиф I (1877-1915); вдовство кафедры (1915-1945); Стефан I (1945-1948).

Патриархи: Кирилл (Марков) (1953-1971); Максим (Минков) (с 4 июля 1971).

Литература: Theiner A. Vetera monumenta historica Hungariam sacram illustrantia. R., 1859. T. 1; Исторически преглед на Българската църква от самото й начало до днес. Виена, 1869; Голубинский Е. Е. Краткий очерк истории Православных Церквей - Болгарской, Сербской и Румынской или Молдовалашской. М., 1871; Курганов Ф. Исторический очерк греко-болгарской распри // ПС. 1873. № 1, 2, 5-7, 9, 10; Муравьев А. Переписка с восточными иерархами по греко-болгарскому делу // ТКДА. 1873. Т. 1. С. 105-148; Gelzer H. Ungedruckte und wenig bekannte Bistümerverzeichnisse der orientalischen Kirche // BZ. 1893. Bd. 2. S. 22-72; Карапетров П. П. Кратка история на българската черкова. Средец, 1894; Пальмов И. С. Болгарская Экзархийская Церковь: Первоначальное и совр. ее устройство. СПб., 1896; Станимиров Ст. История на българската черква. София, 1898; Euthymius, Patr. von Bulgarien. Werke. W., 1901; Соколов И. И. Константинопольская Церковь в XIX в.: Опыт ист. исслед. СПб., 1904. Т. 1; Иванов Й. Северна Македония. София, 1906; он же. Българите в Македония. София, 19172; он же. Български старини из Македония. София, 19312; Kalužniacki E. Aus der panegyrischen Literatur der Südslaven. W., 1906; Златарски В. Н. Въпросът за български патриарх пред папата в 866 г. // Преглед: (Прил. на «Църковен вестн.»). 1907. Кн. 1; он же. Причините за покръщаването и сетнините му // Споменна книга за 1000 г. от смъртта на цар Борис. София, 1907. С. 31-62; он же. История на българската държава през средните векове. София, 1918. т. 1. Ч. 1; 1927. Т. 1. Ч. 2; 1934. Т. 2; То же. 1970-1972р; он же. Как е бил разрешен българският църковен въпрос в 870 г. // Духовна култура. 1920. Кн. 1. С. 49-63; он же. Български архиепископи-патриарси през Първото българско царство до падането на източната му половина // ИИД. 1924. Т. 6. С. 49-76; он же. Писмата на цариградския патр. Николай Мистик до българския цар Симеон // СбНУНК. София, 1984-1985. Кн. 10. С. 372-428; Кн. 11. С. 3-54; Кн. 12. С. 121-211; Трифонов Ю. Унищожението на Търновската Патриаршия и заменянето й с автономно митрополитство-архиепископство // СбНунК. 1906/1907. Т. 22/23. С. 22-23; Дринов М., Цухлев Д. История на Българската църква. София, 1910. Т. 1; Чучулаин А. Св. княз Борис, княз български. София, 1914; Снегаров И. История на Охридската архиепископия. София, 1924-1931. Т. 1-2; он же. Отношенията между Българската Църква и другите Православни Църкви след провъзгласяването на схизмата // Църковен архив. София, 1929. Кн. 3-5; он же. Учредяване на Българската православна църква // Македонски преглед. 1932. Кн. 8. С. 1-42; он же. Кратка история на съвременните православни църкви. София, 1946. Т. 2; он же. Първата българска патриаршия. Ч. 1 // ГСУ, БФ. 1949. Т. 26; Ч. 2 // ГДА. 1951. Т. 1; он же. Духовно-културни връзки между България и Русия през средните векове (X-XV в.). София, 1950; он же. Взаимоотношения Болгарской и Русской православных церквей до и после провозглашения схизмы (1872 год) // ГДА. 1952. Т. 2 (27). С. 201-228; он же. Християнството в България преди покръстването на кн. Борис (865 г.) // Там же. 1956. Т. 5 (31). С. 193-220; он же. Турското владичество - пречка за културното развитие на българския народ и другите балкански народи. София, 1959; он же. В коя година се е покръстил българският княз Борис // Ист. преглед. 1966. Кн. 5. С. 92-99; он же. 1100 години от покръстването на българския народ. София, 1966; он же. Българската екзархия: Произход, същност и значение. София, 1969; Попруженко М. Синодик царя Борила. София, 1928; Арнаудов М. Неофит Хилендарски Бозвели (1785-1848). София, 1930, 1971 (2 т.); он же. Непознатият Бозвели. София, 1942; он же. Екзарх Йосиф и българската културна борба за създаването на Екзархията (1870-1915). София, 1940. Т. 1; он же. Живот и дейност на екзарх Йосиф. София, 1965; Иванова В. Старобългарски надпис от с. Теке Козлуджа // ИАИ. 1933. Т. 7. С. 319-321; Цанков С. Българската Православна Църква от Освобожденето до настояще време // ГСУ, БФ. 1939. т. 16; Дуйчев Ив. Преписката на папа Иннокентий III с българите. София, 1942; он же. Рилският светец и неговата обител. София, 1947; он же. Българско средновековие. София, 1972; он же. Проучвания върху средновековната българска история и култура. София, 1981; Верюжский В., прот. Происхождение греко-болгарского церковного вопроса и болгарской схизмы // ЖМП. 1948. № 7. С. 23-32; № 11. С. 47-59; № 12. С. 31-44; Динков К. История на Българската църква (Четива). София, 1954; Кирил, Патриарх Български. Екзарх Антим I (1816-1888). София, 1956; он же. Граф Н. П. Игнатиев и българският църковен въпрос. София, 1958. Т. 1: Изследвания и документи (1864-1872); он же. Принос към българския църковен въпрос: Док-ти от английското консулство в Солун. София, 1964; он же. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война (1877-1878). София, 1969-1970. Т. 1 (1878-1885). Кн. 1-2; Събев Т. Автокефалия, патриаршество и удостояване с тях // Десет години Българска патриаршия. София, 1963. С. 92-111; он же. Мисионерското дело на св. апостол Павел и неговите първи ученици на Балканския полуостров // ДК. 1967. Кн. 7/8. С. 26-32; он же. Основание на Българската църква - 870 г.: (Подгот. процес, обстановка, фактори, благоприятно решение) // ГДА. 1971. Т. 19 (45). С. 21-70; он же. Учредяване и възход на патриаршията в Първата българска държава // Българската патриаршия през вековете. София, 1980. С. 7-9; он же. Учредяване и диоцез на Българската екзархия до 1878 г. София, 1973; он же. Самостойна народностна църква в Средновековна България. София, 1987; Beševliev V. Die protobulgarischen Inschriften. B., 1963. N 87; Laurent J. Le corpus des sceaux de l'Empire byzantin. P., 1965. T. 5. 2. N 1491; Каравелов Л. Събрани съчинения. София, 1967. Т. 7; Гюзелев В. Княз Борис Първи: България през втората пол. на IX в. София, 1969; он же. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII-XIV в. София, 1985; он же. Бележки върху йерархическия статус на Българската църква и нейния върховен предстоятел през първия век от покръстването 865-971 // Религия и Църква в България. София, 1999. С. 98-107; Ангелов Б. Сказание за железния крест // он же. Из старата българска, руска и сръбска литература. София, 1970. Кн. 1; Григорий Цамблак, свт. Похвално слово за Патриарх Евтимий. София, 1971; Ников П. Възраждане на българския народ: Църковно-национални борби и постижения. София, 1971; Oikonomidès N. Les listes de préséance byzantines des IXe et Xe siècles. P., 1972; Кожухаров С. Неизвестен летописен расказ от времето на Иван Асен II // Лит. мисъл. 1974. № 2. С. 126-129; Мутафчиев П. Избр. произведения. София, 1973. Т. 2; Райков Б. Етрополска калиграфско-художествена школа през ХVI-ХVII в. // Изв. на НБКМ. София, 1972. Т. 12 (18). С. 23-40; Маркова З. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, 1976; она же. Българската екзархия, 1870-1879. София, 1989; Христов И., прот. Русско-болгарские церковные отношения в годы болгарской схизмы // ЖМП. 1976. № 8. С. 45-51; Prinzing G. Entstehung und Rezeption der Justiniana Prima - Theorie im Mittelater // Bbl. 1978. T. 5. P. 269-287; Тотев Т. Преславските манастири - средища на художествен живот през IX-X век // Векове. 1980. № 5. С. 46-52; Медынцева А., Попконстантинов К. Надписи из Круглой ц. в Преславе. София, 1985; Иванова К. Патриарх Евтимий. София, 1986; Българската лит-ра и книжнина през XIII в. София, 1987; Литаврин Г. Г. Введение христианства в Болгарии (IX - начало Х в.) // Принятие христианства народами Центр. и Юго-Вост. Европы и крещение Руси. М., 1988; он же. Христианство в Болгарии в 927-1018 гг. // Христианство в странах Вост., Юго-Вост. и Центр. Европы на пороге 2-го тысячелетия. М., 2002; Димов Я. Кирил - Патриарх Български. София, 1990; он же. Църквата: Същност и употреба. София, 1998; он же. Свещенослужение с позиция. София, 2000; Станоев Б. Православието в България. София, 1992; Йосиф I, Екзарх. Дневник / Съст. и бележки Хр. Темелски. София, 1992; Темелски Х. Великотърновските манастири в национално-освободителната борба. София, 1992; он же. Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, 1995; он же. Българската светиня на Златния рог. Търново, 1998; он же. Църковно-народният събор 1871 г.: Докум. сб. София, 2001; он же. Из църковното ни минало. София, 2001; Николова Б. Титлата на българския патриарх през XIII-XIV вв. // Ист. преглед. 1994/1995. Кн. 6. С. 55-66; она же. Устройство и управление на Българската православна църква (IX-XIV вв.). София, 1997; она же. Неравният път на признанието: Каноничното положение на Българската църква през Средновековието. София, 2001; Скурат К. Е. История Поместных Православных Церквей. М., 1994. Т. 1. С. 241-334; Николай (Севастиянов), иером. Каноническая оценка современного раскола в Болгарской Православной Церкви: Канд. дис. / МДА. Серг. П., 1996; Турилов А. А. Византийский и славянский пласты в «Сказании инока Христодула»: (К вопросу о происхождении памятника) // Славяне и их соседи. М., 1996; он же. Две забытые даты болгарской церковно-политической истории IX в. // Старобългаристика. 1999. № 1; Калканджиева Д. Българската православна църква и държавата, 1944-1953. София, 1997; Косик В. И. Константин Леонтьев: Размышление на слав. тему. М., 1997; Тодорова О. Православната църква и българите (XV-XVIII вв.). София, 1997; Макарова И. Ф., Жила Л. И. Конфессии и формирование болг. нации // Роль религии в формировании южнославянских наций. М., 1999. С. 207-209; Флоря Б. Н., Турилов А. А., Иванов С. А. Судьбы кирилло-мефодиевской традиции после Кирилла и Мефодия. СПб., 2000; Георгиев П., Витлянов С. Архиепископията-манастир в Плиска. София, 2001; Нихоритис К. Света гора Атон и българското новомъченичество. София, 2001.

В. И. Косик, Хр. Темелски, А. А. Турилов

Форумы